ДУХОВНИЯТ ЗАВЕТ НА ЕВГЕНИЙ БОСИЛКОВ

ЕПИСКОП НА НИКОПОЛСКАТА  КАТОЛИЧЕСКА ЕПАРХИЯ В БЪЛГАРИЯ

/книгата е отпечатана в показаните два различни цвята на без промяна на съдържанието/

ВЪВЕДЕНИЕ

    Божият Раб Евгений Босилков, Католически епархийски архиерей на Северна България със седалище Русе е роден на 16 (29) ноември 1900 година в Белене. Той дойде жаден за всичко - добро и лошо - на този свят. И още Като дете можа да отпие само първите глътки от пълната чаша на живота - и те бяха горчиви: "Малкият се дави" и едва бе спасен от буйните води на Дунава от всеотдайната си майка, която го посвети на Мадоната. "Сбогом, бащин дом!" - тези думи Винченци изрича твърде млад - едва единадесет годишен: постъпва в семинария на отците Пасионисти в с. Ореш, две години по-кьсно е в Русенската семинария и започва началното свещеническо прозвище. "Никой сам не се сдобива с тази почест, освен оня, който е призван от Бога" /Евр. 5, 4/. И той тръгва по спасителният път, посочен от Христос. "Гледайте, братя, какви сте вие призваните" /i Кор. 1,2б/ - призовава апостол Павел. Насърчен от тези слова, той ясно вижда, че неговото призвание трябва да бъде затвърдено, задълбочено,  заздравено... И таланта му бе по достойнство оценен: изпратен в Белгия, после в Холандия изучава риторика, теология и философия. Приел черното расо на страданието, на 25 юли 1926 година е ръкоположен за свещеник в Русенската католическа катедрала. На 27  годи -шна възраст е в Рим, определен от почтителната убеденост за комплектоване на църковните науки в Папския Източен Институт. Постига високи научни степени: бакалавър на 19 декември 1928 година и пролит на 19 декември 1929 година; на 2 януари 1931 година публично защитава  докторска дисертация върху Калояновата Уния между Рим и България и получава званието "Доктор". Заключителните думи на дисертационният труд гласят: "Българите знаят, че една Майка - Църквата в Рим с отворени очи и открити обятия ги очаква, за да прегърне този - толкова уважаван и известен народ и с любов да го приюти в своята гръд." През същата 1931 година се завръща в България и епархийския архиерей на Никополската епархия Дамян Теелен го назначава за секретар и енорийски свещеник на катедралния храм в Русе. Но "доктор Босилков" (както вече е известен) не бе човек за тесните стаи на канцеларията: будния и остър дух за апостолска дейност се нуждаеше от едно по-широко поле за действие и през 1934 година е енорийски свещеник в с. Бърдарски Геран. Тук се изявява като грижлив духовен пастир, добър организатор и прекрасен проповедник. Внезапно умира монс. Дамян Теелен и на 13 август 1946 година е назначен за Апостолически администратор от Светия Престол, а на 7 октомври 1947 година е избран и хиротонисан за епископ - архиерей на Никополската епархия. В полето на теологията, новият владика показва изключително усърдие и прегърна онова научно дирене, което неговият душепастирски престол предлага. Времето на Евгени Босилков като Апостолически администратор и владика е проблематично и с тъмни хоризонти по отношение живота на Църквата. Въпреки това, за малкото време, през което ръководи епархията осъществява величавата идея - да предприеме една лроповедническа душепастярска дейност сред народа и застава начело на тежките изпитания и трудности, в които се намира религията в България и непоколебимо решава - винаги да бъде верен на мисията си като пастир на стадото с риск да понесе мъчения и дори смърт, които не закъсняха. Целта на тази мисия бе съживяване на  като -лическата вяра у вярващите и да им подготви и осигури добра база и солидни аргументи за защита на тяхната вяра срещу атаките на  войнства –щият атеизъм, триумфиращ в България и да останат верни на изискванията на вярата, на Евангелието. Хрониката на епохата говори, че тази мисия започнала в края на 1946 година като в различни енории бе сценарий на многократ ни сблъсъци между комунистически активисти и мисионери под формата на гръмки публични дебати. Един летопис разказва: "Тия диспути разбулваха контрапродуцентите, за да и злезат  побе дители мисионерите, които философски, интелектуално и практично във висша степен бяха оформени. Безспорно, водеща роля се пада на монс. Босилков, известен като енергичен пастир, завиден оратор, зареден с теологичен багаж и заедно със събратята си беше неоспорим победител в защитата на вярата. На победените не оставаше друго, освен да прибягнат до викове: "Долу Бог!" Монс. Босилков отлично познаваше  арксистката идеология, за да й противодейства. Той виждаше, че марксисткия модел за промяна на света е погрешен - но това не е обикновена грешки. А е деформация и погрешно тълкуване на дълбоката християнски интуиция. Маркс не беше помислял до какви несравнимо тежки, ужасни и отвратителни престъпления доведе фактора - неограничената политическа власт: "Тези, които обещават някакъв земен рай са същите, които го превръщат в ад. Не е ли дошъл часът на Сатана?" - пише монс. Босилков до своите близки и приятели. Той виждаше и пророчески сочеше адът на Гулаг - терористично- тоталитарната държава. Активното участие и мисията, високата интелигентност и всестранна образованост ще предоставят на не приятелите на католическата вяра един мотив в повече, за да го преследват: "Моите "ангели-пазители" непрестанно вървят по петите ми". Но той е решен, както добрият пастир да бъде там, където е стадото му и да страда, както то страда!'... Монс. Босилков знае, че при разгъване на своята мисия ще трябва преди всичко да спаси вярата на хората и да утвърди братята в истината. С патетичен тон заявява на висок глас: "Бащинската обич, която трябва да е присъща на владиката и която ние чувстваме към всички вас - свещеници, монаси, вярващи винаги ще ни напомня, че това голямо семейство, на което сме ръководители, на нас се е паднала върховната чест и задача да пазим и постоянно да браним Божиите повели и на нас се пада да осъществим това, което ни е дадено в деня на нашето ръкополагане: "Той обича истината и никога няма да измени нито от заплаха, нито от угодничество и ласкателство. " И новият архиерей допълва: "Освен това, ние ще се мъчим да сме сеячи на мир...не онзи мир, който дава света, а онзи които идва от Исуса Христа. Без приемане и прилагане на християнските принципи, мирът няма да бъде истински. Решението на комунистическия режим - да откъсне католическата общност от Светия Престол и постепенното й унищожаване, среща решителния отпор на българските католически йерарси, чийто морален водач се яви именно епископ Евгений Босилков. ii той с тревожен вик приканва: "Назад Към Бога! Назад към огнището! Назад към земята!" "Назад Към Бога!" С това не искам да кажа, че вие сте се отказали от Бога и не вярвате в него. Аз вярвам в Бога! Това, възлюблени чеда, съдържа в себе си изпълнени ето на кръщелните обещания; това е диктовка на здравия разум, който ми показен, че в Църквата е Божията власт че тая власт се простира над отделния човек, над цялото човечество и над цялата земя! Във вярата с силата на моите думи; тя е радостта и надеждата; в нея се крие величието на светото кръщене!" "Назад към огнището!" "Възлюблени чеда, става дума за семейството. Иска ме ли отново християнските принципи да завладеят обществото, тогава трябва да заздравим основите на се- мейството. То е първата ядка, която след своето размножаване образува колективно взето - обществото, наречено държава." Моме. Босилков приема семейството, като източник на живота, то е първото училище, гдето се учи да се мисли и първият храм, гдето се учи да се моли. "Назад Към земята!" "Възлюблени чеда, когато ние ви казваме това, ние имаме в предвид не само вашата нива, вашата къща, вашите мили, но и вашата Църква, вашата вяра и вашите християнски предания. "Църквата е тази , която ни чака със сърцето на истинската майка. Вървейки по пътя на Исуса Христа, път труден и стръмен, той ще ни отвори широки хоризонти и тогава няма да питаме: "Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот" /Йоан, 6,68/. "Назад Към земята!" И една българска песен, един български разговор, един българска книга представляват от само себе си една шепа българска земя. Напоена с кръв за свобода. Оросена с пот за хляб. Съхраняваща съзнанието. Тая шепа българска земя е обгорена още от конниците на Аспаруха. Благословена от Климента Охридски. Опла кала от. Евтимия, патриарха Търновски. Възкресена от Паисия. С всичките си фибри тя лежи под краката на българския народ повече от 1300 години. Тя е родили "Житие на грешного Софрония", "Райна  Княгиня". Тя е арена на един Шипченски победен вик. Тази шепа българска земя е твоята песен и твоя плач. Тая шепа българска земя е обгаряна от клади, пробождана от ятагани и кол. Тя е родила и мъченика епископ Евгений Босилков, който остава верен на Христа, на Църквата, на Папата, на България! От посланията на монс. Босилков лъха твърдост, сигурност и решителност. "Във вярата няма място нито за съмнение, чиито за колебание. Всеки е длъжен да вземе ясно становище, защото среден път няма!" Христос Казва: "Евангелието лежи за падане и ставане за мнозина от Израиля и за предмет на противоречия" /Лука, 2,34/. Духовният баща - монс. Босилков ни убеждава, че във всеки преобразен, вярата убива древния Адам и е възкресение, второ раждане. "Вие бяхте тъмнина, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината" (Еф.5,8). "Бивайте добри, състрадателни, прощавайте един другиму, казвайте истината на ближния и живейте в любов". Изпълнявайки така вярата си, ще се сбъднат думите ни Христа: "Който вярва в Мене, из неговата утроба ще потекат реки от жива вода" (Йоан, 7, 38). Щита на вярата ще победи света и тази е победата, която победи света - нашата вяра" /Йоан, 5,4/. Популярността, която твърде бързо спечели в цялата страна, не можеше да не привлече вниманието на комунистическата власт, която вече отблизо го следеше, виждайки в него един силен и решителен неутрализатор на антирелигиозната пропаганда. Това, което го отличаваше от неговите предшественици беше голямото му отваряне към стойностният икуменически проблем, особено по отношение на събратята, разделени в България. В посланията си в годините непосредствено предшествали неговото мъченичество, призовава съвременниците си да заживеят според изискванията на вярата, за да достигнат до перфектна зрялост и мъдрост, за да наследят даровете на Духа. Монс. Босилков всеотдайно работеше за възстановяване единството на християните, което бе подчертано в докторската му дисертация. За съжаление, нямаше необходимото врем.е за реализиране призива на Христа: "Да бъдем едно. Отче", Особено многозначителни са неговите апологетични позиви в контекста на войнстващият атеизъм., усилие, насочено срещу разума на вярващите, срещу лъжи, които произхождаха от марксисткият фронт. От 1948 до годината на неговото убийство - 1952 в писмата си до своите началници и приятели се откроява тон, наистина вълнуващ, но същевременно пълен с бодро спокойствие и предал се в ръцете на Бога: "Колкото до мен, е без значение и се подготвям за най-лошото. Затова, молете се, много се молете и, ако един ден до вас стигне най-лошата вест, продължавайте да се молите. Ако ние не видим, прекрасното бъдеще, осеяно с кръв, други ще пожънат това, което ние с мъка посяхме. Където съществуват. "загадъчни фалшификации", там присъства всемогъществото на Бог и зaтова, произнасяйте молитви за полезни благодати от Бога. И винаги напред с вярата!" Душепастирските послания и писмените трудове - въпреки краткото време на управление - си значителни по брой. Всички са  изпълнени с вяра, усърдие, любов и подчертават силната му духовност. Изнесеното в увода е кратко, но достатъчно, за да добиете представа за една сияйна фигура на благороден владика, които не се поколеба спокойно и смело да посрещне и понесе мъченичеството, за да потвърди, че Христос и Неговата Църква са надеждата на живота за всеки човек, а не присъщата на материализма идеология. Достоен син на Христа, епископ Евгений Босилков неотклонно Го след ваше по Кръстният път до Голгота. Осъден на смърт, "заради шпионска дейност", заедно с трима свои събратя на 11 ноември 1952 година бе екзекутиран. Ах, този жесток куршум! Не бе ли видял, че се забива в едно ангелски чисто сърце! Не! Той варварски е забит, за да се изградят основите на бъдещето, което пророчески съзря: "Следите от нашата кръв са залог за едно прекрасно бъдеще на Църквата в България!" Последните му думи съставляват неговият духовен завет: "...Аз вече съм облечен в Божията благодат и на драго сърце умирам за вярата !" Скрит в обятията на свещената майка земя, той търси очите на живите. На тези, които получиха всичко. И от незнайния си гроб пита: “Все така ли сте чисти братя българи?”, Все така ли сте вярващи християни?”, “Все така ли сте смели?” И тежко на онзи от живите, който сведе поглед към земята, който се страхува да отговори на покойника! Ще претъпим ли повелята на мъртвеца: да пазим скъпата цена на вярата, на човешките права, на свободата! Святото ти дело е от Бога благословено и ще пребъде във вековете, защото съзнателно си приел Божията любов: “Елате, вие, благословени от Отца Ми. Наследете царството, приготвено за вас от създаването на света!”

        (Матея.25,34)

            

 

Нека бъдем достойни за паметта му!

Нека бъдем ХРСТИЯНИ!

Нека бъдем БЪЛГАРИ!...

7.09.1996: 7.11.2000г., Белене  Д-р Георги Георгиев