"БЕЛЕНЕ ГОВОР НА ПАВЛИКЯНИТЕ

БЕЛЕНЕ ГОВОР НА

ПАВЛИКЯНИТЕ - КАТОЛИЦИ

Тази книга няма претенции за изчерпателност и научно изследване на говора на павликяните- католици в гр. Белене, а цели да съхрани неговите особености. Със смяната на поколенията, много от думите характерни за този говор, почти не се употребяват, забравят се и изчезват. Така са отпаднали много от личните имена, с които са били кръщавани децата в миналото, като Бонавентура, Иполит, Вартоломей и пр. В прегледаната достъпна литература по въпроса за павликянския говор (Милетич Л., "Източно-български говор"; Балан А. Т., "Избрани произведения"; Стойков Ст., "Българска диалектология", София, 1968 г.; Барзов Ив., сп. "Български език", кн. 5, 1984 г.; Мирчев К., сп. "Български език", кн. 1, 1961 г.; Селимски Л., сп. "Език и летература", год. ХlІІ, бр. 3, 1987 г.; Кочев Ив., сп. "Български език", кн. 4, 1980 г.; Неделчев Н., сп. "Български език", кн. 3 и 4, 1988 г.; Неделчев Н., сп. "Български език", кн. 3, 1989 г.; Иванов Й., сп. "Български език", кн. 2 и 3, 1971 г. и др.), няма издирен и събран езикова материал за диалекта на католиците в Белене. Дори в труда на Нено Неделчев ("Диалект на българите- католици - Северен павликянски говор", В. Търново, 1994 г., стр. 279), колкото и детайлно да са изследвани лингвистичните особености на павликянския говор (ПГ), то при възпроизведения по магнетофонен запис диалект на беленски католици, са допуснати съществени отклонения в автентични произношения (напр."свадба" вместо "свабдъ" и др.). Поради тази причина, и този малък беленски езиков остров в комплексните литературни анализи на Н. Неделчев не може да послужи като "образец" за бъдещи проучвания. Следователно, тъй като севернопавликянския говор и в частност говора в гр. Белене, Плевенско до сега не е проучван цялостно, аз се постарах да събера в тази книга автентичен езиков материал, който би могъл да бъде обект за по-подробно проучване от страна на специалисти-езиковеди, краеведи, преподаватели, студенти и любители. Материалът е събран чрез лични разговори с хора, които са живели само в Белене. Аз самата съм потомствена павликянка - католичка родена в Белене и много от думите събрани в тази книга са от майка ми Ирона Врайкова.

18.09.2002 г.

от авторката

гр. Белене

ПРЕДГОВОР

    Павликянския говор (ПГ) звучи по терена на Белене вече цели 916 години (1086-2002). От тях 516 години битуват в сектанската сфера на еретизма, а 400 г. в рамките на католицизма. Със сигурност, в ПГ има генетично закодирани специални символи ("знаци") за старт-сигнал на думата и израза и стоп-сигнал за думата и израза, написани със същата етногрупова азбука, както и съобщенията за самите произношения. Между тези два пунктоационни знака са еволюционно закодирани инструкциите за изграждането на отделните букви, думи, изрази и целия ПГ. Колкото и отворена да е наследствената програма на говорните култургени, то последните се оказаха твърде устойчиви единици в затворената популация на павликяните. Основните механизми, обуславящи генетичната еволюцията на видовете лежат в основата и на обособяването на отделни видове говори и езици. А това са мутационните изменения и отбора. Общи мутационни промени за гените и думите са делеции - отпадане на отделни техни градивни елементи, инсерции - вмъкване на нови градивни елементи, трансформации - промяна в съществуващи градивни елементи, транслокации - размествания между съществуващи елементи и др. Именно тези мутационни процеси създават материал за основния еволюционен селекционен фактор - изолацията, да генерира нови говори и езици, респ. видове и родове. Освен двата главни говора: източнобългарски и западнобългарски, вследствие на изолираност, се е запазил един по-стар тип на езика (особено във формите), принадлежащ към източната група, като трети диалект. Съществуват многобройни изследвания върху произхода на този трети диалект, като едно от първите е на П. Славейков: "Рупското и Рупаланското българско население и наречие” (Иванов М., 1892). Визирането на Родопската планина, като огнище на особен български диалект, доказва, че той има генетична връзка с говора на павликяните. Езиците, както всяко явление еволюират в зависимост от своята изолираност - по-бързо или по-бавно във времето. Павликянския говор (ПГ) до скоро е запазвал своята консервативност, благодарение на самобитния начин на живот на павликянската етническа група. Но през последните десетилетия, тази консервативност е нарушена от "смесени" бракове и повишената комуникативност, вследствие от научно-техническия прогрес. Именно тези обстоятелства, правят труда на Елена Врайкова още по-ценен. Изследването на ПГ е част от цялостните проучвания върху миналото на родния край. А историята на селището ни е достатъчно многообразна и богата, за да предложи на изследователя широко поле за работа. В това поле "заорава" потомсвената павликянка-католичка от Белене Елена Врайкова. Водена от идеята, че местния павликянския говор (ПГ) провокира освен регионален и национален интерес, тя овеществява познанията си в тази област в "Събран езиков материал от говора на павликяните- католици в град Белене", за да може да се ползва както се изразява авторката от "страна на специалисти-езиковеди, краеведи, преподаватели, студенти и любители". С този си труд Е. Врайкова постига нещо повече - тя създава своеобразен "резерват" на ПГ. Някои стари думи от преди 200 години, като "сеужене" (крадене на моми), "месинчета" (за братя или сестри, родени в същия месец), "скепат" (къпане в Дунава), "мелетниката" (млекарката), "Лацаро" (лазаруване), "терже" (терзийство), "лутлат" (люлеят), "струшинки" (ронене на царевица), "побоища" (бродиране), "долиндек" (заговор за напиване), "палеусникь" (оживял прокълнат мъртвец), "сордане" (гердани) и др., днес са почти безвъзвратно забравени в говора на местните павликяни. За това са допринесли и мисионерите-католици от Западна Европа, които полагали големи усилия за изкореняване на многото суеверия от живота на беленските павликяни, а тези думи били отразители именно на тези суеверия. Надявам се, че настоящия "Събран езиков материал от говора на павликяните-католици в град Белене" ще изпълни и една важна мисия - съхраняване на автентичния павликянския говор за бъдещите поколения.

28.09.2002г.
гр. Белене

Тодор ГОСПОДИНОВ