ИМЕННИК НА
КАТОЛИЧЕСКИТЕ ЕПИСКОПИ
Увод
"На нас се втълпява, но
неуспешно за всички, че славянските равноапостоли светите братя Кирил и Методий
и учениците им Климент Охридски, Наум, Ангеларий и пр. не са католици. А кой ги
е ръкоположил за епископи? Безспорен исторически факт е, че папата (палите),
т.е. те са католици"
- д-р Георги Георгиев, президент на Униатско движение "Блажен епископ
Евгений Босилков", Белене, 1999 г.
Настоящото
изследване не претендира за абсолютна пълнота на имената на католи -ческите
епископи по българските земи, поради следните две основна причини: 1) данните
открити от автора, вероятно представляват само една представителна извадка от
абсолютната съвкупност, образувана от действителния брой на всички епископи на
римската (католическа) църква по българските земи; 2) границите на българските
земи през вековете се променяли, поради което се променял и обхватът |на онези
епископи, които категорично и неоспоримо могат да се причислят към групата на
"българските". Известно е, ие положението на българските католици и
техните владици беше трагично влошено в следствие на Балканските и Първата
световна война (в-к "Абагар", 1995 г., април, бр. 4, стр. 4). Първото
десетилетие на ХX век ги намери в цветущ възход. По брой и качество на клирици и на институции те вероятно нямаха равни
на себе си. Всички те бяха обособени в седем епархийски единици: освен двете,
разделили си територията на Княжество България - Никополската епархия и
Софийско-Пловдивския викариат, на север от Дунава българите католици
представляват крупни малцинства в епархията на Темишоар, тогава в Унгария
(банатските българи) и в архиепископията на Букурещ (също българи католици
емигрирали от някои павликянски селища на страната ни през началото на xviii
в.). В пределите на Турско остават апостоли^еските викариати в Солун и Одрин и
архиепископията в Цариград. В първите четири епархийски единици като -лиците
принадлежали към латинския обред, а в останалите три - към източния обред
(наричани униати). Те именно претърпяват най-вече ударите от войните.
До
края на 1д.23 г. трите южни единици загубват освен голяма част от своите
пасоми, също и епархийските си архиереи: Соленски Епифаний Шанов - гръмки
пленник от 1913 г., заточен на о-в Наксос (1915-1917), освободен само след като
се отказва от поста си (1919); Одрински Михаил Петков почива през 1921. Двамата
му последователни временни заместници архимандрит Христофор Кондов и отец
Йосафат Козаров изчезват през 1924 и 1925 г. На 17 август 1923 г. в цариградска
болница умира и главата на "Българската католическа на -ция" в
Турско, архиепископ Михаил Миров.
Така, както горецитираните ръководители на епархийски единици
няма да се намерят в настоящия "Именник на католическите епископи по
днешните български земи", ероятно по сходни обстоятелства или поради липса
на достъпни данни, вероятно и други имена ще са пропуснати тук. Поради, тази
причина искам да се обърна към уважаемият читател: нека ми бъде простено за такива пропуски, но с благодарност бих
приел всички препоръки и предложения в това отношение, за да може "Именникът"
да стане още по-пълен и по-точен.
С удоволствие представям на заинтересования читател над 70 имена
на ръководите -ли на епархийски единици. От тях три се повтарят два пъти - на
еп. Филип Станиславов, Петър Богдан и Павел Дованлията.
От 73 имена 32 са на българи, а останалите на чужден- ци. От
епископите и визитаторите по българско, до папския престол достигат трима: Св.
Климент - епископ на първата църква на Сердика (София) в началото на ii в. сл.
Хр., епископ Формозо де Порто (Портуенски) и визитатора на Светия отец в
България от 1925 до 1935 г.монс. Анджело Ронкали.
Преките папски
представители - епископите, почти 2000 години се явяват като духовен мост,
свързващ днешните български земи с ценностите на развитата западна цивилизация.
Благодарение на тях, България легитимира своето многовековно присъствие в
духовната сфера на Европа.
От автора;
гр. Белене: 03.04.1999 г.