^{ПРЕДГОВОР}

Местната кметската администрация през различните години е заемала различни места и се управлявала от различни кметове.

^{До Освобождението на страната ни от османско робство
(1878), административен център на с. Белене е бил турския конак. Намирал се
западно от днешното училище "Васил Левски", непосредствено до
турската махала. Представлявал малка сградичка на един приповдигнат етаж с
мазета отдолу. Дългата страна на конака е ориентирана запад - изток, като входа
(издадено антре) се намирал от западната страна. На първия етаж тесен коридор
води към две стаи, разположени от дясната му страна. Първата е с по-големи
размери и в нея се помещавал кмета, а втората - била предназначена за
канцелария.}

^{Навлизането на българи в общинските управи още през
турското робство става по време на новата административна реформа - създаването
на вилаети (губернии) и най-вече в Дунавския вилает ръководен от Мидхад паша.
Ето какво пише очевидеца-пътешественик Ф. Каниц: "Вече през есента на 1864
г., когато аз само след двегодишен промеждутък отново посетих Западна България,
можах да забележа първите наченки на благотворната промяна, която бе причинило
новото мидхадово управление поне външно, именно в социалното отношение между
мюсюлмани и рая. Аз останах изненадан, че турските чиновници из конаците във
Видин, Лом, Адлие и пр. се отнасят по човешки с раята, в някои канцеларии се
срещаха дори и християни чиновници, макар и да изглеждаше, че само ги търпят, а
не са равноправни със своите мюсюлмански другари. Особено ми направи обаче
впечатление промененото обръщение на придружаващите ме заптиета към селското
християнско население, на което те преди две години бяха най-страшните врагове
и потисници (Каниц Ф. Дунавска България и Балканътъ, том първи, Издание
"Българска историческа библиотека", София, стр. 30). Мидхад паша е
губернатор на Дунавския вилает (обхващащ предишните самостоятелни пашалъци Видин,
Русе, Търново, Варна, Тулча, София и Ниш) от 1862 до 1868 г. (Каниц Ф. Дунавска
България и Балканътъ, том първи, Издание "Българска историческа
библиотека", София, стр. 30).}

^{След Освобождението кметството продължава да се помещава в
турския конак до 1904 г., след което се използва за класни стаи към тогавашното
училище "Св. цар Борис" (сегашното "Васил Левски").}

^{През 1904 г. е построена е доста хубавата сграда на
кметството в село Белене (Белене), която е струвала тогава 4 000 франка. От
1937 г. до 1952 г. Общината (Съвета) се помещава в новия център на селото (зад
днешното "Пиле грил"), в бившата търговска кантора на Кодови, строена
1905 г. (по спомен на Петър Тонев, 13.04.2002 г., Белене). Според К. Раев,
масивната сграда на чокоя Д. Кодов е строена през 1890 г. с каменен градивен
потрошен материал от крепостта Димум. От месец февруари 1952 г. администрацията
на Съвета (кметството) се премества в преустроения сеновал-обор (строен 1944
г), намирал се пред днешната най-нова сграда на читалище "Христо Ботев"
в центъра на Белене.}

^{От 1963 г. общинската администрация се премества на втория
етаж на новопостроената сграда за читалищен дом. Преди това, известно време
кметството е заемало част от двуетажната сграда в днешния център на Белене,
предназначена и използвана по-късно за болница, ДСК, и др.}

^{От 1990 г. се премества в сградата на дотогавашния Партиен
дом, където се помещава и до ден днешен.}

^{С настоящото изследване не искам да разкажа, а да оставя
самите факти да кажат на читателя, каква е била част от историята ни по времето
на управлението на отделните кметове на Белене, представена в естественият й
хронологичен ред.}

^{От автора}

^{м. юни, 1999 г.}

^{гр. Белене,}

НАГОРЕ