ГЛАСЪТ НА БЕЛЕНЕ
Преди тридесет и пет години през
това време в Белене за районен техник в пощата пристига Марин Денов, но скоро със своите възможности и знания на началник
поща, за което е учил и подготовка за работа в радиотранслационен възел, се
посвещава изцяло на местната радиоуредба. Десет години по-рано той е един от
основателите на местното радио в гр. Своге Софийско. И става така, че Денов в продължение на петнадесет години е гласът, който и
сутрин, и редовно вечер обявява: "Слушате ни от студиото на радиовъзел
Белене". Така всичко, което се случва в нашия град е като на длан с
репортажите, разказите за трудовите хора, интервюта с хора, интервюта с хора на
науката и изкуството, с поздравите и пожеланията на обикновените хора и техните
празници. Марин Денов обособява и излъчва единствена
за своето време през 80-те години на миналия век общинска радиопрограма
"Дунав" и като нейн автор и говорител
осигурява звук в петте селища на общината чрез телефонните връзки от Белене.
И
така до февруари 1985 година, когато програмният ръководител на РТВ в града
заминава за Коми АССР. След завръщане от Русия Марин Денов
се изявява и като народен певец. Със финансовата помощ на АДО "Дунав"
и община Белене издава книги с дунавски народни песни, игри и обичаи.
Едновременно с това преди записи и в БНР и от тогава вече десет години с едно с
песните, които той пее, почти всяка седмица по телефон, на запис или чрез ново
участие от студио в София по националните предаватели на програмите
"Хоризонт" и "Христо Ботев" обявява и разказва пред
България и как живее Белене, как жителите му се трудят, празнуват, на каква
природа се радват и пазят, как оживяват и поддържат традиции, бит и фолклор.
Понякога слушателите научават какво помрачава добрите дни и как всеки носи
своят кръст и ден след ден беленчани притурят към
съдбата на своето селище по частица от своите думи, за да остане и живее в
бъдното Белене като град, древен и млад.
Нека се надяваме, че още по света и у нас ще се чува гласът на Белене. И че далече от своята родина хиляди българи ще даряват с по сълза своята носталгия и на крак ще стоят дори и пред една песен с облаче бяло. А Марин Денов в своята старост подранила, ще възпява и голямата река на своя живот, напомняйки на всички нас "Дунав, Дунав, мойта хубост, Дунав, Дунав мойта младост!".