Вместо предговор

В една бележка ли само може да се разкаже за Поета, особено ако е жена? Невъзможно е! Затова по-добре една истинска история... Преди вече доста години в един провинциален град/на края на света/, няколко човека показаха, че обичат поезията безумно. После времето, и не само то, неумолимо ги раздели.

Когато се връщам в този град, аз срещам някои от тях, но те са вече други. Бях склонен да повярвам, че всичко е отминало безвъзвратно като каприз на възрастта или временно увлечение по стиховете, ако не бях срещнал Соня Дамянова. Само тя си беше останала същата, вярна на Поезията. Изтръпнах при мисълта, какво й струва всичко това. Защото, съгласете се, да се пише поезия днес и да се живее с нея е истинско безумие. Сила ли е това или слабост? - определете вие. Аз казвам: И двете заедно! Даже само заради стоическото й, неотстъпно поведение си заслужава да се появи на бял свят тази скромна по обем кнга, с пропити от горчива чувствителност стихове и от откровена изповедност, която наистина ги превръща в лирика. Иначе времето неумолимо изтича и за много от нас мрежите на мечтите, дами и господа, са вече изтеглени. И какво намерихте в тях? Само шепа мигове, отчайващо, нали! Бяхме ли верни на поезията и дадохме ли й всичко, което тя ни даде, ето въпросът, който ме измъчва. Кой знае защо обаче шепата уловени мигове на Соня Дамянова ме обнадеждават и ме карат да вярвам, че по някакъв начин тя реабилитира и всички нас, останалите, които изменихме на поезията.

Любен Босилков

Съдържание

Утро / З

Желана среща / 4

Дъга / 5

Есен / б

Ако / 7

Той / 8

Студено стана / 9

Семейно щастие / 10

Заменения / 11

Мълчание / 12

Видях как рибата / 13

Жокер / 14

Стъпки, стъпки / 15

Признание / 16

Сине на степите / 17

Мигове / 18

Ти само вярвай / 19

НАГОРЕ