СВИЩОВ ГРАД НА ПЪРВИТЕ
Тодор Господинов
ВМЕСТО ПРЕДГОВОР
Идеята да напиша книга за хронологичното минало на Свищов с първоначално заглавие "Свищов в години", взех от изследователския си опит по историята на родния край. Систематизирано издирвам данни в тази насока от 1996 г. През житейският си път преминавах през редица науки, което ме накара да се замисля над въпроса: по какъв начин следва да се подредят минали събития, явления и факти, които се намират "разхвърлени" под формата на различни теми от родното ни краезнание? Оказа се, че принципите на тяхната подредба са многобройни, но най-естественият принцип е, те да бъдат възпроизведени с последователността на времето, през което възникват, развиват и понякога угасват.
Следвайки естествения хронологичен ход, разравях въглен след въглен от богатата историческа жарава, за да се разгорят поизгасналите пламъци на величавото свищовско минало. Оказа се, че по силата на светлината си много от свищовските пламъци нямат равни на себе си в националното огнище на България.
Колкото е лесно, толкова е и трудно понякога да се докаже, че именно в Свищов, в Свищовско или със свищовец се е случило за първи път дадено историческо събитие. Това е така, защото някои от тях са превърнати в "исторически митове", а други - остават в сянката на забравата.
Ще посоча само един пример в това отношение. Докато град като Габрово се опитва да оспори първенството на Свищов с първото българско светско училище, то Чипровци и до днес пази смирено мълчание по този въпрос, стаило се в своето позабравено Възраждане. В интерес на историческата истина, в далечната 1624 г. в гр. Чипровец (дн. гр. Чипровци) е основано българско училище по религиозно-хуманитарни науки от Илия Маринич (Маринов) - български монах францисканец, родом от Чипровец, католически епископ.
Водейки се от гореизложените съображения, издирих, събрах, анализирах, сравних и подредих съществуващи и някои нови данни за миналото на град Свищов, които предлагам на читателя в историческата поредица под общото заглавие "Жарава за разравяне".
Първата книга от тази поредица нарекох "Свищов - град на първите" и съдържа 237 статии. Следвайки пътя на историческото време, тя разкрива водещата роля на град Свищов и свищовци в произвеждането на исторически събития, повечето от които се случват за първи път в страната ни.
Свищов днес е жарава, заровена в собствената си пепел. Той тлее във въглените на своята вече малко отминала слава.
Нека да разпалим духовния пламък на любимия ни град!
Нека да разгорим огъня на възрожденското родолюбие!
Нека да навием пружината на първия будилник на България, за да се разнесе звънът за ново Възраждане!
А величавото минало на Свищов през годините дава достатъчно основание да се гордеем, че сме българи.
Съдържание
Книга за духа на Свищов /12
ВМЕСТО ПРЕДГОВОР /13
Античност
Поход на Ал. Македонски към о-в "Певке" - 335 г. пр. Хр /16
Писмени сведения за Нове - 15 г. сл. Хр. /16
Нападение на даките над Римската империя при Нове - 85 г. сл. Хр. /16
Мирен договор - 441 г. сл. Хр. /17
Новата столица на готите - 476 г. сл. Хр. /17
Средновековие
Назовано име на Свищов - 1153 г. /20
Заселници по терена на днешния Свищов - ок. 1197 г. /20
Регистрирана чумна епидемия - 1239 г. /20
"Велешански пазар" - ок. 1400 г. /20
Писмени сведения за името "Свищов" - 1430 г. /21
Идване на Дракула в Свищов - 1461 г. /21
Писмени сведения за населението в Свищов - 1480 г. /23
"Свищовски път" - ок. 1500 г. /23
Покатоличване на свищовските павликяни - 1584 г. /23
Голямо опожаряване на Свищов - 1598 г. /23
Покатоличено павликянско селище в България - 1606 г. /24
Сведения за католици в Свищов - 1622 г. /24
Организирано обучение на българчета в чужбина - 1627 г. /24
Епископ на Никополската епархия - 1648 г. /25
Българска печатна книга - 1651 г. /25
Пристанищен град с търговци-българи - ок. 1725 г. /26
Масови преселвания от Свищовско в Малка Влахия - 1726 г. /26
Проникване на чужди капитали - ок. 1750 г. /27
Свищовски светец - 1771 г. /28
Най-голяма и модерна пристанищна база - ок. 1775 г. /28
Търговски град - ок. 1780 г. /28
Свищовския мир - 1791 г. /28
Възраждане
Голямо преселване на орешенци в Свищов - 1806 г. /31
Българин председател на еснафско сдружение във Виена - ок. 1810 г. /31
Дарение за образование - 1812 г. /31
Светско училище - 1815 г. /32
Лихва от дарение за училище - 1816 г. /32
Училищна библиотека - 1820 г. /32
Девическо килийно училище - 1820 г. /32
Опити за насочване на народа към ясни просветни цели - 1821 г. /32
Модерни частни сдружения - 1825 г. /33
Родоначалник на румънския град Александрия - 1829 г. /33
Главен вносно-износен център на Дунава - 1830 г. /34
Практическо прилагане на "взаимоучителния метод" - 1830 г. /34
Класно училище - 1831 г. /34
Нова образователна система в България - 1831 г. /34
Маслодобивно предприятие - 1831 г. /35
Училищно настоятелство - 1832 г. /35
Учебник по математика - 1833 г. /35
Учебник-енциклопедия - 1835 г. /35
Българска граматика - 1836 г. /35
Славянско училище в Свищов - 1836 г. /35
Светско девическо училище в Свищов - 1841 г. /36
Популяризация на Паисий - 1844 г. /36
Прототип на българска община - 1844 г. /36
Проявяване на писателска дарба - 1845 г. /36
Българска интелигенция - 1845 г. /37
Дипломирани лекари в Свищов - 1846 г. /37
Обществена българска институция за издържане на даровити младежи при обучение в чужбина - 1847 г. /37
Център на "платнена дунавска флота" - ок. 1850 г. /38
Обединение на училища - 1850 г. /38
Задгранично българско списание - 1850 г. /38
Първообраз на герой от роман на Тургенев - 1850 г./38
Учител с най-много издадени книги - 1850 г. /39
Научно изследване на българския фолклор - 1853 г. /40
Причина, за да се отличават свищовци повече от другите - 1853 г. /40
Пожарите и начало на противопожарното дело - ок. 1853 г. /41
Българска печатница в Свищов - ок. 1856 г. /42
Пристанище - 1856 г. /42
Българско читалище - 1856 г. /43
Председател на читалище - 1856 г. /43
Дарения за читалище - 1856 г. /43
Читалищна библиотека - 1856 г. /44
"Закон на народното българско читалище" - 1856 г. /44
Българско музейно дело - 1856 г. /44
Български художник - 1856 г./44
Обществена институция-издател - 1857 г. /45
Професор по математика, раждане - 1857 г. /46
Българска революционна драма - 1857 г. /46
Западна мисия за униатството - 1857 г. /46
Борби за родно католическо духовенство - 1858 г. /47
Отпразнуване денят на Кирил и Методий в Свищов - 1858 г. /48
Вестник за унията - 1859 г. /48
Водач на борбата за уния с Рим - 1860 г. /49
Парна мелница в Свищов - 1860 г. /49
Идея за кръжок за освобождение на България - 1861 г. /49
Най-готов за въстание град - 1861 г. /49
Просветна благодетелна дружинка в Румъния - 1861 г. /50
Печатно драматургично произведение - 1863 г. /50
Основател на униатско училище - 1864 г. /50
Директор на провинциална печатница - 1864 г. /51
Град с улично осветление - 1864 г. /51
Град с най-много ученици - 1864 г. /51
Български издателско-полиграфически комплекс извън Османската империя - 70-те години на ХIХ в. /52
Най-просвет`ен град - 1866 г. /52
Литографски издател - 1866 г. /52
Идея за Художествена академия - 1866 г. /53
Аптека в Свищов - 1866 г. /53
Корабопритежател - 1867 г. /53
Идване на Левски в Свищов - 1867 г. /54
Водопровод в Свищов - 1867 г. /54
Нов етап в българската архитектура през Възраждането - 1867 г. /54
Български светски хор - 1868 г. /55
Диригент на хор - 1868 г. /55
Задгранично просветителско дружество в Западна Европа - 1869 г. /55
Театрално представление в Свищов - 1870 г. /56
Детско театрално дружество - 1870 г. /56
Български превод на "Женитба" от Гогол - 1870 г. /56
Център на дунавския риболов - 1870 г. /56
Аптека в България открита от фармацевт - 1871 г. /57
Отсядане на първия български екзарх Антим I - 1872 г. /57
Духовник-гост на храма "Св. Троица" - 1872 г. /57
Най-богати граждани в България - ок. 1872 г. /57
Европеизиран град в България - 1872 г. /58
Професионално училище в България - 1873 г. /58
Приватно търговско училище - 1873 г. /58
Учебно помагало по "звукова метода" - 1874 г. /58
Клавирен музикален инструмент в Свищов - 1874 г. /58
Женски театрални роли играни от мъже - 1874 г. /59
Читалищни театрални актриси - 1874 г. /59
Извънкласната театрална самодейност в Свищов - 1874 г. /59
Българско човеколюбиво настоятелство - 1875 г. /59
Най-дългогодишен учител - 1875 г. /60
Град-столица на учението - 1875 г. /60
Българско централно благотворително дружество - 1876 г. /60
Освобождение и съзидание
Приветствие към руските освободители извън
България - 1877 г. /62
Руски освободители, стъпили на българския бряг - 1877 г. /62
Загинал българин за освобождението на България - 1877 г. /62
Руски полеви телеграф в освободените български земи - 1877 г. /62
Руска военна част, влязла в български град - 1877 г. /63
Посрещане на руските освободители - 1877 г. /63
Приветствие към руските освободители в България - 1877 г. /63
Молебен за освобождението - 1877 г. /64
Квартири на царя Освободител - 1877 г. /64
Молебен за успеха на руското оръжие - 1877 г. /64
Освободен български град - 1877 г. /65
Седалище на редакцията на в-к "Летучый военный листок" в България - 1877 г. /65
Понтонен мост в България - 1877 г./65
Опълченски дружини на българска територия - 1877 г. /65
Руски певчески хор в България - 1877 г. /66
Национален химн на България "Шуми Марица" - 1877 г. /66
Опълченска болница - 1877 г. /66
Руски лекари, стъпили на освободения български бряг - 1877 г. /67
Благотворителни комитети в България - 1877 г. /67
Комитет за подпомагане на румелийското население - 1877 г. /67
Седалище на руската администрация в княжеството - 1877 г. /67
Гражданско управление - 1877 г. /68
Български кмет - 1877 г. /68
Губернатор на освободените земи - 1877 г. /68
Граждански губернатор в Свищов - 1877 г. /69
Вазов в Свищов - 1877 г. /69
Губернски лекар в Свищов - 1877 г. /70
Председател на свищовския окръжен съд - 1877 г. /70
Председател на свищовския окръжен съвет - 1877 г. /70
Ж.п. трасе в освободена България - 1877 г. /70
Гражданска пощенска станция - 1877 г. /70
Печатар в освободена България - 1877 г./70
Пионер на военно-медицинското дело в България - 1877 г. /71
Български градски лекар и болница - 1878 г. /71
Театрално представление в освободена България - 1878 г. /71
Доброволци за новата българска армия - 1878 г. /71
Град с най-много паметници - 1878 г. /72
Главен редактор на в-к "Марица" - 1878 г. /72
Турне на хор в България - 1879 г. /72
Център за подготовка на учители - 1879 г. /73
Пощенски правилник - 1879 г. /74
Полицейски началник на България - 1879 г. /74
Министър на просветата - 1879 г. / 74
Директор на БНБ - 1879 г. /74
Министър на финансите - 1879 г. /75
Подобрения за българското образование и култура - 1879 г. /75
Извънстоличен град, в който заседава Народно събрание - 1881 г. /77
Извънстоличен град, в който е съставено правителство - 1881 г. /77
Проект за първата и главна железопътна линия на България - 1881 г. /78
Детска градина в България - 1882 г. /78
Учителска професионална организация - 1882 г. /78
Търговско образование в България - 1883 г. /78
Водач на либерална партия - 1883 г. /79
Дарение на старопечатни книги за Народната библиотека в София - 1884 г. /79
Директор на първата търговска гимназия - 1884 г. /79
Преподавател по политическа икономия в България - 1884 г. /80
Търговски музей в България - 1885 г. /80
Раждане на националния химн "Мила Родино" - 1885 г. /81
Председател на българско техническо дружество - 1885 г. /81
Генерал-майор в българската армия - 1885 г. /82
Пропагандатор за индустриализиране на България - 1887 г. /82
Учебна "Образцова кантора" в България - 1887 г. /82
Директор на самодейно театрално дружество в Свищов - 1889 г. /82
Държавен заем - 1889 г. /83
Идея за рафинерия в Бургаския залив - 1889 г. /83
Лекар на Александровска болница - 1890 г. /83
Писателско прозвище "Щастливец" - 1890 г. /84
Първостепенен предприемач-строител на ж.п. линии - 1891 г. /84
Град с най-много пиана - около 1894 г. /85
Учебник по стокознание - 1894 г. /85
Архитектурна сграда на Балканите - 1895 г. /85
Тържествено стълбище в българско училище - 1895 г. /85
Организирано туристическо движение в България - 1895 г. /86
Български турист - 1895 г. /86
Народен български писател - 1895 г. /86
Химическа лаборатория - 1896 г. /87
Свищовско хоро - 1896 г. /87
Град с най-голям икономически спад - 1896 г. /88
Счетоводна наука - 1898 г. /88
Паметник на свищовските поборници за свобода - 1900 г. /88
Професионално дружество за защита на работническите интереси - 1901 г./89
Вестник "Учителски вестник" - 1901 г. /89
Посрещане на първата княгиня след Освобождението - 1902 г. /89
Дипломатически агент в Англия - 1903 г. /90
Българска карикатура - 1904 г. /90
Демографска наука - 1904 г./90
Почетен театрален комитет - 1904 г. /91
Ученическа стачка - 1905 г. /91
Българин член на МОК - 1908 г. /91
Селска телеграфопощенска станция в Свищовско - 1909 г. /91
Рибарски събор - 1910 г. /92
Завършена българска опера - 1911 г. /92
Български авиатор, дипломиран в Русия - 1912 г. /92
Военен бунт - 1913 г. /92
Ванкова организация в Русия - 1915 г. /92
Българин член на БОК - 1928 г. /93
Свищовски дарители и строители на България - 1812-1934 г. /93
Благотворителен град - 1812-1936 г./94
Малък академичен град - 1936 г./94
Ректор на Висшето търговско училище - 1936 г. /95
Копка на дигата Свищов-Белене - 1939 г. /95
Голямо наводнение в Свищовско - 1942 г. /95
Социалистически промени Околийски лекар - преди и след 1944 г. /98
Дарение на свищовец за Белене - 1946 г. /98
Председател на първото студентско спортно дружество в Свищов - 1949 г. /98
Средношколски шампиони по хандбал - 1961 г. /98
Студентско научно дружество в Свищов - 1970 г. /98
Българско влакно - 1973 г. /99
Разрушително земетресение - 1977 г. /99
Българско училище с изучаване на "Информатика" - 1984 г./99
Демокрация
Столица на Национален фестивал на любителските
кафе-театри - 1998 г. /101
Българин "Блажен" от Свищовско - 1998 г. /101
Еврорегион "Дунав-Юг" - 2001 г. /101
Голяма катастрофа с ученици - 2004 г. /102
Безкръвни операции в Свищов - 2005 г. /102
Национален конкурс за млади изпълнители на популярна песен - 2005 г. /102
Паметник на дарителите - 2005 г. /103
ИМЕНЕН УКАЗАТЕЛ /109
ТЕМАТИЧЕН УКАЗАТЕЛ /117
ПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА /123
НАКРАТКО ЗА АВТОРА /127
ЕПИЛОГ... /129