Танцов състав  “ЗВЪНЧЕ”

Иван Димитров Иванов – ръководител на детски състав за изворен фолклор - “ЗВЪНЧЕ”. От 1953 г. е гайдар. Още от детските си години се занимава с подобен род самодейност. Работил е с група за народни песни и е обучавал деца на следните народни инструменти – гайда, кавал и гъдулка. В последствие започва да се занимава и с обработен фолклор като ръководител на група, с която записва участия и на международно ниво.

Детският ТС “ЗВЪНЧЕ” е създаден през 1994 г., а танците, които присъстват в репертоара на състава са автентични и подбрани от влашкия фолклор. Първоначалната група, която се събира при основаването му бива от точно от пет деца. През годините интересът към изворния фолклор и по-конкретно към танцовия състав се засилва се като на обучение преминават общо сто и петдесет деца. Към настоящия момент членове на танцовия състав наброяват вече тридесет и двама.Не малко са и участията в съборите за изворен фолклор, където предствителите от детския ТС не познават класиране, в което да не са винаги на призовото първо място. Представянията им са еднакво успешни, както на родна земя така и в чужбина като може да отбележим поне част от тях: в Б-я – Копривщица(1995; 97 г.), Видин, Овча Могила, Тетевен и др.; в Румъния – Яш и Тимишоара. От създаването на състава, децата не помнят да са пропускали репетиции дори и по време на ваканциите си, за да се подготвят добре за предстоящите им излизания на сцена. Това е свидетелство за искреното им желание да се занимават с фолклорните танци. По време на значим български празник те никога не пропускат да покажат своите умения пред публика, а това са характерните обреди и танци за Георгеов ден, Еньовден, Коледа, Великден и др. За Коледните празници трябва да се отбележи, че характерен танц е "Бразаята", както и коледарите – пеещи автентични коледни песни. По време на Росалийските празници (това е време на жътва) се изпълняват танците "Калуша" и "Драгайка" като и двата танца са за здраве и плодородие.

В легендата за Росалийските празници се разказва, че по време на жътва, нашите предци са отивали на нивата по ранни зори и са жънали житните класове, докато утринната росата е била полепнала все още по тях. После са се връщали в селото, където момичетата са играели по къщите танца "Драгайка", а момчетата танца "Калуша".